За училището

IMG_0013

Училището, което днес с достойнство носи името на Братя Миладинови, отваря за първи път врати на 24 май 1911 година. То е открито в т.н. Летен квартал на Русе. От 12 януари 1912 година то получава името на двамата братя Миладинови, заради това, че те с перо и родолюбива мисъл допринасят за Освобождението ни от османско робство.

Двамата братя са от град Струга, Македония. Завършват класическа филология в Атина и получават престижно за тогавашните времена образование. Занимавали са се със събирателска дейност и плод на труда им е сборника „Български народни песни“, 1861 година. Той бързо се разпространява в българските земи и става книга, която всеки е искал да прочете и препише.

Братя Миладинови са радетели на съхраняване на българщината по време на робството.

През 1931 година училището се надстроява, а от 1943 година то вече има и знаме, което изработва учителят Лукан Цоков.

school_flag2
Официално знаме на училището

На 8 март 1973 година тържествено е открита новата сграда. На четирите й етажа са поместени 9 класни стаи, 3 кабинета.

С Указ 1671 от 14 май 1986 година ОУ „Братя Миладинови“ е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през следващата 1987 година получава званието „Образцово“ – единствено от основните училища в град Русе.

Днес училището ни е просторно, чисто и приветливо. В класните стаи работят учители, достойни за своята професия. С възрожденски плам те дават знания и житейска мъдрост на своите ученици. Изучили са деца, които днес са достойно реализирани в обществото.

Работят за осъществяване на голямата цел – да дадат знания и умения, да възпитават у тях чисти добродетелии да ги подготвят за предизвикателствата на 21-ви век. Формират личности високообразовани, с европейско съзнание и поведение, и преди всичко, с национални и общочовешки ценности.

За учителите от ОУ „Братя Миладинови“ е достатъчно да чуят „Благодаря, учителю!“ за да продължат напред.

Училището разполага с медицински кабинет и стоматологически кабинет, работещи само с деца.

archives Подробна историческа справка за ОУ „Братя Миладинови“

За презентацията е нужен JavaScript.

Биографични данни за братя Миладинови

Братя Миладинови (колаж)
Братя Миладинови (колаж)

Димитър (1810-1862) и Константин (1830-1862) Миладинови са родени в град Струга, на Охридското езеро, в семейството на занаятчия. Димитър учи първо в гръцко училище в Охрид, а после и в Янина. Като учител той преподава в Охрид, Струга, Кукуш и Битоля, навсякъде организира училища, реорганизира учебните програми. Наред с това, той води борба срещу елинизацията на българските училища.

Неговият по-малък брат Константин учи в Струга, Охрид и Кукуш, а след това посещава гимназията в Янина. През 1849 година отива в Атина и там завършва класическа филология. По-късно осъществява мечтата си да продължи образованието си в Русия. Той прекарва пет години в Москва като студент по Славянска филология в Московския университет.

Преследван от гръцкото духовенство, той споделя трагичната съдба на брат си. Някой докладва на турските власти, че е руски агент и Димитър е арeстуван и отведен в Цариградската тъмница, където умира през 1862 година. Когато Константин научава, че брат му е арестуван, той отива в Цариград, за да се бори за освобождението му. Там той е заловен и хвърлен в същата тъмница, където намира смъртта си.

Просветната дейност и трагичната смърт на двамата братя им осигурява значително място в историята на българското културно движение и борба за независимост през 19 век. Братята са известни още с интереса си към българското народно творчество, плод на който е сборникът „Български народни песни“. Двата осъзнават голямата важност на фолклора в периода на Възраждането и правят всичко възможно да съберат най-добрите поетически творби, които българският народ е създал през вековете. [Автор на текста: Пенка Кръстева – учител по история]

Химн на миладиновчето

Текст: Мила Лазарова


Аз съм миладиновче и зная, че съм утрешния ден
на града ни и мечтая – всичко да му дам от мен.

С много обич, труд и сила да прославя моя град,
тука всичко ми е мило, всеки път ми е познат.


Родно минало, герои край голямата река –
те за мен са живи, мои …

Искам все да е така. Аз съм миладиновче и зная, че съм утрешният ден на града си и мечтая да го видя възроден.


Вашият коментар