Димитър (1810 – 1862) и Константин (1830 – 1862) Миладинови са родени в град Струга, който се намира при красивото Охридско езеро. Въпреки че произхождат от скромно семейство на занаятчия, те получават солидно образование. Димитър учи първо в гръцко училище в Охрид, а после и в Янина. Обучен като гръцки учител той преподава в Охрид, Струга, Кукуш и Битоля до края на дните си, навсякъде организира училища, реорганизира учебните програми, с педагогическите си заложби привлича много ученици. Наред с това Димитър Миладинов води борба срещу елинизацията на българските училища, които били под силно гръцко влияние. Когато България попада под турско робство ( към края на четиринадесети век), Българската църква става подчинена на Гръцката патриаршия в Константинопол. Гръцкото духовенство, което се настанява в българските епархии, прави опити за елинизация на населението. Гръцките училища спомагат за това, доколкото българските деца трябва да учат в тях поради недостига на добре организирани български училища в началото на деветнадесети век. Въпреки че Димитър Миладинов завършва гръцко училище, той остава български патриот през целия си живот и работи за откриването на български училища.
Неговия по-малък брат Константин извървява подобен път. Той учи в Струга, Охрид и Кукуш, след това е изпратен от Димитър в гимназията в Янина. Две години Константин е учител в битолско. През 1849 отива в Атина и там завършва класическа филология. По-късно осъществява мечтата си да продължи образованието си в Русия. Той прекарва пет години (1856 – 1860) в Москва като студент по Славянска филология в Московския университет. Преследван от гръцкото духовенство, той споделя трагичната съдба на брат си. Някой докладва на турските власти, че е руски агент и Димитър е арестуван и отведен в цариградската тъмница, където умира през 1862 г. Когато Константин научава, че брат му е арестуван, той отива в Цариград, за да се бори за освобождаването му. Там той е заловен и хвърлен в същата тъмница, където намира смъртта си.
Просветната дейност и трагичната смърт на двамата братя им осигурява значително място в историята на българското културно движение и борбата за независимост през деветнадесети век. Братята са известни още с интереса си към българското народно творчество, плод на който е сборникът „Български народни песни“. Димитър и Константин Миладинови осъзнават голямата важност на фолклора в периода на Възраждането и правят всичко възможно да съберат най-добрите поетически творби, които българският народ е създал през вековете. Тяхната дейност е показателна за нарасналия интерес към фолклора от страна на българската интелигенция в средата на деветнадесети век – с фолклор се занимават В. Априлов, И. Богоров, Н. Геров, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков и др.
Димитър прът започва да събира фолклорни материали. Той е бил насърчаван от руския специалист по славянски изследвания Проф. В. Григорович, който посещава Охрид през 1845г., среща се с Димитър Миладинов и заедно отиват в Струга. Там Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от 25-ти февруари, 1846: “ Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни“. Димитър и по- късно неговият брат Константин започват да събират народни песни. Константин взима събраните и подготвени от тях песни в Москва с надеждата да ги публикува там. Той дискутира начините това да стане с руски учени, бивайки насърчаван от българските студенти в Москва- Л. Каравелов, Р. Жинзифов, С. Филаретов. В. Попович и др., но не успява да намери издател. Една от пречките е че те са написани на гръцката азбука. Димитър продължава да изпраща нови материали. През 1860г. Константин се обръща с писмо към Йосиф Щросмайер, хърватски епископ в Дяково, които бил верен защитник за славянските връзки. Щросмайер симпатизирал с вяра на поробения български народ. Той отговаря на писмото на Константин положително със съгласие да публикува сборника. Единствено той настоява народните песни да бъдат написани на кирилица. “ Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата“. Сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Й. Щросмайер. Сборникът „Български народни песни“ съставен от братя Миладинови е много богат. Той съдържа 665 песни и 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и др.); сватбени обичай, легенди, описание на детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменава и за 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
Братя Миладинови отбелязват най – високите достижения в изучаването на българския фолклор през Възраждането с богатството и разнообразието на песните, с поетическото вдъхновение, с точността в подбора. Сборник високо е оценен още от съвременниците си- Л. Каравелов, К. А. Шапкарев, Р. Жинзифов и други. Сборник е посрещнат с голям интерес и от западните учени. Още през 1863г. руският професор И. Срезневский отбелязва: “ Може да се види от публикувания сборник, че българите не само че не са изостанали от другите съвременни народи със своите певчески способности, но даже стоят по- високо от много други с жизнеността на песните им“. Скоро части от сборника са преведени на чешки, руски, немски. Сборникът, съставен от братя Миладинови също играе голяма роля в развитието на съвременната българска литература, защото неговите песни са поетически модел на великите наши поети- Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Пейо Яворов и др.
